Още 500 млн. евро за „Хоризонт Европа“: какво означава това за българските иновации в земеделието и храните

Какво реши Комисията

„Хоризонт Европа“ е основната програма на ЕС за научни изследвания и иновации, с общ бюджет от 93,5 млрд. евро за периода 2021-2027 г. и наследник на „Хоризонт 2020“. С изменението на работната програма, обявено от Комисията на 29 септември, към програмата се добавят 500 млн. евро за последните две години от периода, а общият бюджет за 2026 и 2027 г. достига около 14,8 млрд. евро.

Едновременно с това обхватът на програмата се разширява с две нови хоризонтални (междусекторни) покани. Те са насочени към няколко големи предизвикателства: следващо поколение цифрови платформи, задвижвани от изкуствен интелект, за по-достъпна, сигурна и устойчива енергийна система; умения за иновативните малки и средни предприятия; въздействието на чистите и цифровите индустрии върху биологичното разнообразие и ускоряването на трансформационната промяна в полза на природата.

Покана 1: Преход към икономика и общество, положителни за природата (237 млн. евро)

Поканата „Transformative Change Towards a Nature-Positive Economy and Society“ ще финансира 11 действия за научни изследвания и иновации в подкрепа на целите на ЕС за биологичното разнообразие. Тя помага и за изпълнението на целта 10% от разходите по програмата да са свързани с биоразнообразието, заложена в Стратегическия план на „Хоризонт Европа“ за 2025-2027 г.

Целта е преход към икономически модели, които възстановяват природата, вместо да я изчерпват, като това се разглежда като въпрос на дългосрочна конкурентоспособност, устойчивост и стратегическа автономия на Европа. Поканата допринася за няколко ключови политики на ЕС: Пакта за океаните и инициативата EU Ocean Eye, Регламента за възстановяване на природата, Сделката за чиста промишленост, Европейската стратегия за устойчивост на водите и Съобщението за интегрирано управление на риска от горски пожари.

Покана 2: Bridging Actions 2027 (260 млн. евро)

Втората покана подготвя прехода към следващата рамкова програма, „Хоризонт Европа“ 2028-2034, и връзката ѝ с бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност. С нея се въвежда подходът „от иновация към инвестиция“ (innovation to investment journey), чиято цел е да свърже по-тясно резултатите от научните изследвания с реалното им навлизане на пазара. Шестнадесет действия ще подкрепят напреднали технологии с висок търговски потенциал, сред които многоезична медийна платформа на ЕС с изкуствен интелект, градове за автономно шофиране, научноизследователски и технологични инфраструктури като стратегически ресурс за привличане на таланти по линия на „Избери Европа“ и усъвършенствани рамки за мащабиране.

Новият европейски Баухаус

Изменената работна програма подкрепя и Академията на Новия европейски Баухаус, включително преквалификацията и повишаването на уменията на работещите в строителството, в съответствие със Съобщението на Комисията от 2025 г. за Новия европейски Баухаус.

Какво показват новите доклади за програмата

Комисията публикува и два доклада за мониторинг, които потвърждават, че „Хоризонт Европа“ остава силно привлекателна за изследователи, иноватори и компании в Европа и извън нея.

Докладът „Horizon Europe State of Play“ показва, че от старта си през 2021 г. програмата е инвестирала 61 млрд. евро под формата на безвъзмездни средства и още 1,3 млрд. евро като дялово участие в близо 23 000 проекта. В тях участват над 34 000 организации, от които 20 000 са компании. Най-голям дял от средствата получават университетите и изследователските центрове, но частният сектор също е получил над 11 млрд. евро. Проектите вече са довели до над 32 300 рецензирани публикации, повечето в отворен достъп, и подкрепят над 151 000 млади изследователи, включително докторанти и постдокторанти.

Вторият доклад, „Is Horizon Europe attractive for new participants?“, съдържа особено важна за България находка: 55% от бенефициентите участват за първи път в програма на ЕС за научни изследвания и иновации, като две трети от тях са предприятия. Докладът посочва и предизвикателството: средният новодошъл участва само в един проект, докато по-опитните организации печелят многократно.

Еврокомисарят по въпросите на стартъпите, научните изследвания и иновациите Екатерина Захариева подчерта, че новото финансиране е насочено към приоритети, които имат значение за европейците, и че инвестицията вече дава резултат: помага на над 151 000 млади изследователи да развиват кариерата си и на 20 000 компании да превръщат идеи в продукти и работни места. Тя изтъкна, че фактът, че повече от половината бенефициенти участват за първи път, показва колко отворена е станала програмата, и че предложението за значително по-голяма програма в следващата многогодишна финансова рамка се основава именно на този успех.

Поглед напред: „Хоризонт Европа“ 2028-2034

Решението от септември е мост към следващия програмен период. Предложението на Комисията от юли 2025 г. предвижда бюджетът на рамковата програма да бъде удвоен до 175 млрд. евро. Новата програма ще има четири стълба: „Върхова наука“, „Конкурентоспособност и общество“ (включително мисиите на ЕС), „Иновации“ с разширен Европейски съвет по иновациите (EIC), който ще финансира високорискови проекти на етапи, и „Европейско научноизследователско пространство“ с реформиран компонент за разширяване на участието (widening), особено важен за страни като България. Обещани са и по-опростени правила, по-малко на брой теми и по-кратко време от затварянето на поканата до подписването на договора. Предложението е в процес на преговори между Европейския парламент, Съвета и Комисията.

В сравнение с досегашния подход новото е силната връзка с Европейския фонд за конкурентоспособност и т.нар. „moonshot“ проекти, които да преминават от изследване през демонстрация до реално внедряване, финансирани от комбинирани европейски, национални, публични и частни източници. Сред посочените примери са нулево замърсяване на водите и наблюдение на океаните, а сред приложенията на бъдещата програма Комисията изрично споменава спътници, които защитават фермерите.

Какви са ползите за българската иновационна екосистема в земеделието и храните

На пръв поглед новите покани не са „земеделски“. На практика обаче те засягат пряко теми, в които българското земеделие и хранителната индустрия имат какво да предложат и какво да спечелят.

Природа, почва и вода като пазар за иновации. Поканата за икономика, положителна за природата, е свързана с Регламента за възстановяване на природата и със Стратегията за устойчивост на водите. И двата документа ще имат все по-осезаемо отражение върху земеделските земи, пасищата, напояването и управлението на водите. За България, която все по-често се сблъсква със суши и деградация на почвите, това означава възможност регенеративните практики, мониторингът на почвеното здраве и решенията за ефективно използване на водата да се развиват с европейско финансиране, а българските стопанства да бъдат не просто получатели на решения, а тестова площадка, в която те се създават и доказват.

По-кратък път от лабораторията до пазара. Подходът „от иновация към инвестиция“ в Bridging Actions 2027 и бъдещата връзка с Европейския фонд за конкурентоспособност адресират точно слабото място на българските агротех стартъпи: преминаването от пилот към мащабиране и привличане на инвеститори. Компаниите, които днес натрупват доказателства за ефекта на решенията си в реални ферми, ще бъдат най-добре позиционирани за следващия програмен период.

Умения и дигитализация за МСП. Акцентът върху уменията за иновативни малки и средни предприятия и върху платформите с изкуствен интелект съвпада с нуждите на българските преработватели, кооперации и производители, за които дигиталната трансформация често се спъва не от технологията, а от липсата на кадри и на независима експертиза преди инвестицията.

Вратата е отворена за новодошлите, но трябва да остане отворена. Фактът, че над половината бенефициенти участват за първи път, е силен сигнал за български организации, които досега не са кандидатствали. Едновременно с това данните показват, че повечето новодошли спират след първия проект. Решението е в изграждането на трайни партньорства, участие в консорциуми и натрупване на опит, а това е точно ролята на клъстерите и посредническите организации.

Подготовка за удвоената програма. Ако предложението за 175 млрд. евро и реформираният компонент за разширяване на участието бъдат приети, България ще има значително повече възможности от 2028 г. нататък. Подготовката обаче започва сега: с партньорства, натрупани референции и екипи, които познават правилата на „Хоризонт Европа“.

Как Agriventures превръща тези възможности в действие

Agriventures работи именно в пространството между европейското финансиране и реалния терен. Порталът agriventures.co събира активните ни европейски проекти и инициативи: SYSARM, съфинансиран по Erasmus+, за системен подход към устойчивостта и модернизацията на агрохранителния сектор; Circular Voices за кръговите хранителни системи; Safe-Agri, подкрепен по линия на REINFORCING, за отговорна оценка на иновациите със значение за сигурността; TrueFoods, по европейското партньорство FutureFoodS, за устойчивост след прибиране на реколтата в осем държави; и AgroDigiRise, Европейският цифров иновационен хъб за земеделие, съфинансиран от програма „Цифрова Европа“ и ПНИИДИТ 2021-2027.

Чрез AgroDigiRise фермери, кооперации, МСП и стартъпи от Южен централен регион получават безплатно информиране и партньорства, тестване на технологии преди инвестиция, обучения за дигитални умения и подкрепа за бизнес развитие и финансиране. Чрез мрежата от Living Labs свързваме изследователи и стартъпи с реални стопанства, а чрез консорциумите, в които участваме, помагаме на български организации да влязат в европейски проекти и да продължат след първия. На портала е достъпно и безплатното ни ръководство за наднационално финансиране в агрохранителния сектор.

Предстоящо събитие: технологии за проследимост, изкуствен интелект и биотехнологии в земеделието

На 27 октомври 2026 г. в София Agriventures организира, съвместно с UPL Bulgaria и TraceGround, Safe-Agri семинар „Технологии за проследимост, ресурси и биосигурност“. Регистрацията започва в 16:00 ч., а програмата продължава до 21:00 ч., с нетуъркинг след официалната част.

Събитието е част от инициативата Safe-Agri, която разработва практичен инструментариум за оценка и управление на иновациите в агрохранителния сектор по рамката за отворени, отговорни и приобщаващи изследвания и иновации (ORRI). Тази тема е пряко свързана с европейския дневен ред: бъдещата рамкова програма предвижда засилен фокус върху технологиите с двойна употреба, а сигурността на веригите за доставки, суверенитетът на семената и генетичните ресурси и проследимостта на храните стават въпроси на стратегическа автономия.

По време на срещата ще бъдат обсъдени ролята на биотехнологиите, иновативните продукти за растителна защита и геномните инструменти в съвременното земеделие; биологичните решения и храненето на растенията; биосигурността и рисковете от двойна употреба на биологични агенти и геномни технологии; суверенитетът на генетичните ресурси и семената; иновациите за проследимост от почвата и растенията до готовата храна; както и балансът между иновации, безопасност и отговорни изследвания.

В първата част ще говорят Елеонора Маркова от UPL Corp за иновациите в агроресурсите и отговорните биотехнологични решения, Диляна Куцарова за развитието на иновациите и биотехнологиите в земеделието и екипът на TraceGround за проследимостта и системите за управление на стопанствата. TraceGround е платформа, която чрез QR код дава на потребителя и на бизнеса пълна информация за произхода на храната, от семената и условията на отглеждане до транспорта и съхранението в конкретния магазин.

Във втората част участниците ще работят по три сценария за 2050 г.: навлизането на нови биотехнологии във веригата на доставки, стратегическата зависимост от семена и генетични ресурси и управлението на биосигурността. Резултатите ще бъдат риск, възможности и конкретни препоръки за отговорно управление на бъдещите иновации, които ще влязат в инструментариума на Safe-Agri.

Събитието е подходящо за изследователи, университети, стартъпи, компании от сектора на агроресурсите и растителната защита, земеделски производители, представители на институции и инвеститори. Местата са ограничени и регистрацията е задължителна: luma.com/d02un2oa.

Мисии в Европа: да видим иновациите на място

Най-бързият начин да влезеш в европейски проект е да познаваш хората, които го пишат. Затова Agriventures подготвя международни иновационни мисии до европейски ферми, изследователски центрове и иноватори в Италия, Испания, Белгия и на изложението Agritechnica 2027. Посещението в Белгия се организира в сътрудничество с Flanders Investment & Trade, Посолството на Белгия и Правителството на Фландрия.

За одобрените участници разходите за транспорт и настаняване са изцяло покрити от Европейския цифров иновационен хъб AgroDigiRise 2.0. Мисиите са предназначени за български фермери и МСП, а програмата е отворена и към предприемачи, учени и корпоративни партньори, които искат да видят как водещи европейски стопанства и стартъпи превръщат идеите в работещи решения, да открият технологии и бизнес модели, приложими у нас, и да се срещнат с хората, които разпределят финансиране и оформят бъдещите консорциуми.

Процесът е в четири стъпки: предварително записване, кандидатстване с кратка мотивация и подбор, самата мисия и проследяване след нея, при което помагаме контактите и идеите да се превърнат в конкретни проекти, партньорства и кандидатури за финансиране, включително по „Хоризонт Европа“. Конкретните дестинации и дати предстои да бъдат потвърдени, а предварителното записване вече е отворено на projects.agriventures.co/missions.

В заключение

Допълнителните 500 млн. евро за „Хоризонт Европа“ са по-малко сигнал за количеството пари и повече за посоката: природата, водата и уменията стават приоритети, а пътят от научния резултат до инвестицията се скъсява. За българската агрохранителна екосистема това е момент да натрупа опит, партньорства и доказани решения още в оставащите две години от настоящия период, за да бъде готова за удвоената програма след 2028 г. Започнете от 27 октомври в София и от предварителното записване за мисиите в Европа.

Източници и полезни връзки

Прессъобщение на Европейската комисия IP/26/2004 · Работна програма на „Хоризонт Европа“ 2026-2027 · Стратегически план на „Хоризонт Европа“ · Механизъм на Новия европейски Баухаус · Портал за финансиране и търгове на ЕС · Събитие на 27 октомври · Мисии в Европа · Проекти на Agriventures