Министрите на земеделието се споразумяха за бъдещата ОСП

Това е важна стъпка. С тази позиция Съветът може да започне преговорите с Европейския парламент, а Комисията държи новата политика да стартира без забавяне през 2028 г. Ирландският министър Мартин Хейдън определи договореността като голям успех за председателството.

Защо позицията е само „частична“

Позицията не обхваща финансовите и хоризонталните въпроси. Те се договарят отделно, в преговорите за следващата многогодишна финансова рамка 2028-2034 г. (https://agriculture.ec.europa.eu/common-agricultural-policy/cap-post-2027-next-eu-budget_bg) (МФР). Председателството разпространи и писмена декларация, с която уточни, че частите в квадратни скоби ще се върнат за обсъждане в Съвета или в Специалния комитет по селско стопанство, след като има яснота за бюджета.

На практика това означава, че някои от най-чувствителните теми все още нямат отговор. Сред тях са правилата за намаляване и таван на плащанията (дегресивност и таван) при новото подпомагане на доходите. Финансирането на повечето мерки по ОСП вече ще минава през общия регламент за националните и регионалните планове за партньорство (НПРП), а Съветът прие позицията си и по регламента за общата организация на пазарите на 19 октомври.

Какво съдържа позицията на Съвета

Съветът запазва основната логика на предложението на Комисията: обща европейска рамка, но с повече свобода за държавите да я прилагат според своите условия. Ето най-важното.

Активният земеделски стопанин става задължителен

Всяка държава ще трябва да въведе определение за активен земеделски стопанин, като сама решава как точно да го адаптира. Целта е подпомагането да стига до хората, които реално произвеждат.

Ново подпомагане на доходите (ДАБИС)

Основното плащане на площ ще бъде намаляващо подпомагане на доходите на база площ (DABIS). То ще дава приоритет на активните стопани, младите земеделци и малките стопанства. Държавите ще могат по желание да добавят преразпределителен механизъм, подобен на сегашното допълнително преразпределително подпомагане.

Млади земеделски стопани и смяна на поколенията

Държавите ще са длъжни да дават по-високо подпомагане на младите стопани и помощ за започване на дейност. Освен това всяка държава ще трябва да има стратегия за смяна на поколенията и „стартов пакет“ за младите земеделци, допълнен с достъп до знания, обучение и консултации.

Околна среда, рискове и кризи

Запазва се рамката за стопанисване на земята (farm stewardship) с общи изисквания и стимули за екологични практики. Позицията подкрепя застраховането и другите инструменти за управление на риска, както и инвестиции в адаптация към климата. Държавите ще могат да изплащат кризисни плащания при природни бедствия, неблагоприятни климатични събития и болести по животните и растенията.

Промени в последния момент

За да постигне единодушие, председателството добави няколко текста: преходна национална помощ; прилагане на финансовите тавани на ниво отделен стопанин при групи стопани в определени правни форми; повече гъвкавост за земята, с която стопанинът разполага; възможност държавата да плаща вноските директно към застрахователни схеми и взаимоспомагателни фондове; и по-ясно основание за обвързана подкрепа за маслодайната роза.

Какво означава това за България

Най-конкретната новина за нас е маслодайната роза. В текста вече изрично е предвидена възможност за обвързана подкрепа за този сектор, което дава сигурност на производителите на розово масло, че подпомагането може да продължи и след 2027 г.

За младите земеделци позицията е добра новина: по-високо подпомагане и стартов пакет стават задължителни, а не по избор. Важно е и задължителното определение за активен стопанин, защото от него ще зависи кой точно ще получава подпомагане.

На същото заседание България подкрепи и няколко други искания. Сред тях са по-силно европейско финансиране срещу трансгранични болести по растенията като ксилела, по-строги правила срещу нелоялните търговски практики във веригата на доставки (съвместна декларация на Вишеградската група, България, Хърватия, Румъния и Словения) и повече средства за адаптация на земеделието към климатичните промени и водните ресурси.

Какво не харесва Комисията и кои въпроси остават спорни

Еврокомисарят по земеделието Кристоф Хансен приветства споразумението и заяви, че Комисията няма да пречи на компромиса. Той резервира позицията си по поправките от последния момент и изброи няколко сериозни забележки.

Първо, според него текстът не гарантира по-добро насочване на подпомагането. Има риск значителни суми да отиват при стопанства, които нямат нужда от тях, или при получатели, които изобщо не са земеделци. Второ, Комисията съжалява за отпадането на социалната условност, т.е. връзката между плащанията и спазването на трудовите права. Германия, Италия и Австрия споделят тази критика. Трето, Хансен отбеляза по-ниската екологична амбиция, включително отпадането на защитите в нитратно уязвимите зони при обвързаната подкрепа.

Комисията настоява дегресивността и таванът на плащанията да са задължителни и да се определят на ниво ЕС. Тази тема ще бъде в центъра на бюджетните преговори, които се очаква да се засилят през ноември.

Отделно седем държави (Гърция, Хърватия, Кипър, Финландия, Унгария, Португалия и Словакия) поискаха гаранции, че средствата, заделени за доходите на стопаните, няма да се използват за инвестиции в преработка и търговия на фирми, които не са земеделци. Те предлагат такива инвестиции да се финансират от други средства в НПРП.

Другите теми на заседанието

ОСП беше основната точка, но министрите обсъдиха още седем въпроса, които засягат пряко земеделските стопани и износителите.

Търговия: рекорден излишък и нови споразумения

Търговският излишък на ЕС при селскостопанските и хранителните продукти достигна почти 35 млрд. евро, с 4,1 млрд. евро повече спрямо същия период на миналата година. Комисарят Хансен определи разнообразяването на търговията не само като икономическа цел, а като геополитическа необходимост.

ЕС вече има 45 споразумения за свободна търговия с 81 държави. Наскоро беше постигнато съществено споразумение с Филипините, пазар от 113 милиона души и нетен вносител на храни. То отваря възможности за износ на свинско, птиче месо, млечни и преработени продукти, като защитава 196 европейски географски означения. Чувствителни продукти като ориз, говеждо, птиче месо, захар, чесън и банани остават без отстъпки в митата.

Комисията следи вноса от Меркосур, чието споразумение се прилага временно от 1 май. Доклад за мониторинга ще бъде представен до края на годината, а темата ще се върне на Съвета на 14-15 декември. Китай намалява митата за седем продуктови групи, сред които сладолед и зехтин, от 1 януари 2027 г. Преговорите с Тайланд трябва да приключат до края на 2026 г., а Хансен води търговска мисия в Мексико на 16-19 ноември.

Ксилела: първо огнище извън Средиземноморието

Люксембург съобщи за първото откриване на бактерията Xylella fastidiosa в лозарския район на Мозел. Досега тя беше засичана само в Италия, Испания, Франция и Португалия. Люксембург поиска достатъчно европейско финансиране за наблюдение, превенция и борба с трансграничните болести по растенията и животните, а искането беше подкрепено от 13 държави, включително България.

Комисията очаква нова оценка на риска от EFSA в началото на 2027 г., след която правилата може да бъдат преразгледани. Хансен предупреди, че съкращенията в здравния компонент на бъдещия Европейски фонд за конкурентоспособност са грешен сигнал в момент на нарастващи заплахи от болести.

Климат и вода: обща подкрепа за повече инвестиции

Франция и Португалия внесоха предложение за по-силни европейски действия за адаптация на земеделието към сушите, горещините и недостига на вода. В някои региони загубите на реколта през 2026 г. са надхвърлили 50%. Двете държави искат бъдещата ОСП да насърчава инвестиции в напояване, водни съоръжения и многофункционални водоеми, както и промени в правилата за държавни помощи.

България беше сред държавите, подкрепили по-голямата устойчивост на земеделието към климата. Латвия и Естония напомниха, че адаптацията трябва да обхваща и проливните дъждове, наводненията и отводняването. Комисията подготвя нова Европейска инициатива за водите, включително за трансгранично сътрудничество.

Горивата: Италия иска помощ и за тях

Италия, с подкрепата на Кипър, Чехия, Румъния и Словакия, поиска извънредната временна помощ от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони да покрива не само по-скъпите торове, но и по-високите разходи за гориво. Участието би било доброволно, чрез стратегическите планове. Унгария предложи държавите да могат да увеличат тези средства с до 50%, а Румъния предложи едногодишно освобождаване на земеделското гориво от ДДС и акцизи. Комисията ще прецени правните последици и ще се върне с оценка, без да поема ангажимент веднага.

По-малко бюрокрация и без „надграждане“ на национално ниво

Хансен представи годишния доклад на Комисията за опростяване в земеделието, включително пакета за опростяване на ОСП, приет през януари 2026 г. Той призова държавите да не добавят излишни национални изисквания към европейските правила, т.нар. gold-plating. Според него правило, договорено в Брюксел, не бива да става по-сложно при прилагането му у нас. Комисарят предупреди и че Регламентът срещу обезлесяването може да оскъпи фуражите, и настоя стопаните да подават всяка информация само веднъж.

Земеделската статистика: по-рядко или не?

Австрия предложи след 2030 г. да остане преброяването на всеки десет години, но двете междинни извадкови изследвания да се заменят с едно. Така преброявания ще има през 2030 и 2040 г., а изследване само през 2035 г. вместо през 2033 и 2036 г. България и Финландия подкрепиха по-малко събиране на данни, а Полша настоя честотата да се запази. Комисията клони към запазване на три статистически изследвания на десетилетие, но с повече използване на административни и дигитални данни.

Нелоялни търговски практики: по-строги правила

Словакия представи съвместна декларация на Вишеградската група, България, Хърватия, Румъния и Словения. Тя предлага да отпаднат праговете по оборот, които ограничават защитата по сегашната директива, да се разшири списъкът със забранени практики и да се забрани в целия ЕС продажбата на храни под себестойност. Германия подкрепи идеята, но предупреди за нова административна тежест.

Комисията подготвя целенасочено преразглеждане на директивата около декември 2026 или началото на януари 2027 г. Новите правила за трансгранично сътрудничество при прилагането ѝ ще важат от септември 2027 г.

Таван на плащанията и бюджетът на ОСП

Словашкият министър Ричард Такач представи и две други декларации на Вишеградската група и партньорите. Той настоя таванът и намаляването на плащанията да бъдат доброволни, за да не се наказват големите стопанства, които осигуряват много работни места. Изрази и сериозна загриженост за общия бюджет на ОСП, като подчерта, че отговорът на нарастващите предизвикателства не може да бъде по-малък бюджет.

Какво следва

Следващата стъпка са тристранните преговори между Съвета, Европейския парламент и Комисията. Паралелно продължават преговорите за бюджета на ЕС за 2028-2034 г., от които зависят сумите, таваните и разпределението между държавите. Едва след тях ще имаме пълната картина на бъдещата ОСП.

Датите, които си струва да следим: търговската мисия на Комисията в Мексико на 16-19 ноември; засилването на бюджетните преговори през ноември; доклада за вноса от Меркосур до края на годината и последния Съвет по земеделие за 2026 г. на 14-15 декември; преразглеждането на директивата за нелоялните търговски практики около декември или януари; по-ниските мита в Китай от 1 януари 2027 г.; и новата оценка на EFSA за ксилелата в началото на 2027 г.

За стопаните и организациите в България сега е подходящият момент да следят как ще се оформи определението за активен земеделски стопанин и какво ще съдържа стартовият пакет за младите. Ще продължа да пиша по темата тук, в раздел Статии (https://marihristova.com/articles).

Полезни връзки

• Съветът на ЕС: прессъобщение за преговорната позиция по ОСП след 2027 г. (26.10.2026, EN) (https://www.consilium.europa.eu/en/press/press-releases/2026/10/26/mff-2028-2034-council-secures-negotiating-position-for-a-strong-and-future-oriented-common-agricultural-policy/)
• Съветът по земеделие и рибарство, 26-27 октомври 2026 г.: дневен ред и резултати (EN) (https://www.consilium.europa.eu/en/meetings/agrifish/2026/10/26-27/)
• Европейска комисия: ОСП след 2027 г. и следващият бюджет на ЕС (BG) (https://agriculture.ec.europa.eu/common-agricultural-policy/cap-post-2027-next-eu-budget_bg)
• Европейска комисия: въпроси и отговори за предложението за ОСП след 2027 г. (BG) (https://agriculture.ec.europa.eu/media/news/questions-and-answers-cap-post-2027-proposal-2025-07-23_bg)

Източници: прессъобщение на Съвета на ЕС от 26.10.2026;