Световният глад намалява, здравословната храна поскъпва: какво показват новите световни доклади

Гладът намалява трета поредна година, но неравномерно

Според доклада „Състоянието на продоволствената сигурност и храненето в света 2026“ (SOFI), изготвян всяка година от пет агенции на ООН (FAO, IFAD, UNICEF, WFP и WHO), делът на недохранените хора в света спада за трета поредна година. През 2025 г. той е 7,8%, или около 645 млн. души, при 8,1% през 2024 г. и 8,6% през 2022 г. Умерената и тежката продоволствена несигурност също намалява вече пет години подред след скока по време на пандемията.

Картината обаче е много различна по региони. В Африка гладът засяга около 20% от населението, в Азия 6%, а в Северна Америка и Европа под 2,5%. Между 2010 и 2025 г. броят на гладуващите в Африка расте от 171 на 309 млн. души, докато в Азия спада от 396 на 292 млн. Така през 2025 г. за първи път повече хора гладуват в Африка, отколкото в Азия.

Отделно от хроничния глад, острата продоволствена несигурност в страните с хуманитарни кризи се задълбочава. В най-засегнатите държави, като Нигерия, Афганистан и Йемен, делът на хората в умерена или тежка продоволствена несигурност вече надхвърля 70%. Това е и фонът, на който Докладът за глобалното хуманитарно подпомагане 2026 отчита безпрецедентно свиване на хуманитарното финансиране.

Истинският проблем: цената на здравословната храна

Тазгодишният SOFI поставя акцент върху въпрос, който засяга и Европа: достатъчно храна не означава достатъчно пълноценна храна. Средната цена на здравословното хранене в света е достигнала 4,28 долара на човек на ден (по паритет на покупателната способност) през 2025 г., спрямо 2,94 долара през 2017 г. Около 2,69 млрд. души, или 32,7% от населението на света, не могат да си позволят здравословен хранителен режим. В Африка този дял е 66,6% и продължава да расте.

Докладът измерва и разнообразието на храненето. Минималното разнообразие в менюто постигат едва 30,8% от децата на възраст между 6 и 23 месеца и 62,7% от жените между 15 и 49 години.

Препоръките са конкретни: повече предлагане на пълноценни храни чрез местно производство и търговия, и по-ниски структурни разходи по цялата верига. Това означава инвестиции в научни изследвания, напояване, инфраструктура, хладилни вериги и намаляване на загубите на храна, заедно с реформи в субсидиите, търговията и регулациите. Най-важният извод е, че интегрираните мерки по цялата верига намаляват разходите много повече от отделните, изолирани мерки. Като ключов лост докладът посочва модернизацията при бързо развалящите се храни, най-вече плодовете и зеленчуците.

Повечето държави няма да постигнат целите за 2030 г.

Оценката Food Systems Countdown, публикувана в Nature Food, следи развитието на хранителните системи по 44 показателя за здраве, околна среда, поминък, управление и устойчивост. Изводът е тревожен: по повечето показатели огромната част от държавите няма да изпълнят договорените цели за 2030 г. При емисиите на парникови газове от хранителните системи нито една държава в света не се очаква да достигне целта.

Авторите все пак подчертават, че напредък е възможен, ако политиките, иновациите и инвестициите бъдат правилно приоритизирани. Свързаният доклад на IFPRI за перспективите на агрохранителните системи до 2050 г. води до подобно заключение: резултатите не са предопределени, а зависят от решенията, които се вземат днес, и ще се различават силно по региони и култури.

10 критични въпроса пред световната продоволствена сигурност

Преди 54-тата пленарна сесия на Комитета за световна продоволствена сигурност (CFS), която ще се проведе от 19 до 23 октомври 2026 г., Експертният панел на високо ниво (HLPE-FSN) открои 10 въпроса, които изискват спешно внимание. Те могат да се групират в три кръга:

Първо, преките заплахи, които вече подкопават продоволствената сигурност: климатичните кризи, геополитическата несигурност и достъпността на здравословната храна. Второ, структурните фактори, които определят кой носи рисковете и кой взема решенията: правилата на търговията, концентрацията в корпоративния сектор и неравното влияние на участниците във веригата. Трето, рамките, които дават възможност за по-цялостни действия: дневният ред след 2030 г., трите Рио конвенции, цифровите иновации и подходът „Едно здраве“.

2026 г. е Международна година на жената фермер

Темата на предстоящата сесия на CFS е овластяването на жените фермери, а 2026 г. е обявена за Международна година на жената фермер. Центърът на знанието на Комисията събра изследвания, които показват защо това има значение за цялата хранителна система.

Обзор на данните от 12 държави в Субсахарска Африка показва значителна разлика в продуктивността между стопанствата, управлявани от мъже и от жени. Основните причини са, че жените по-често отглеждат култури с по-ниска стойност, имат по-ограничен достъп до наемен труд и до помощ от семейството, а социалните норми и достъпът до земя и финансиране задълбочават разликата. Помагат по-широкото навлизане на жените в по-доходни култури, по-добрият достъп до труд и ресурси и обученията, съобразени с техните нужди.

Друг анализ предупреждава, че преходът към т.нар. „диета за здравето на планетата“ от доклада EAT-Lancet може да задълбочи неравенството, ако не е обмислен. Например, по-голямото значение на бобовите култури и зеленчуците може да доведе до това мъжете да поемат производството им, след като то стане по-доходно. Предложените мерки включват достоен труд и достъп до обучения, включително по цифрова грамотност, по-сигурни права върху земята, съвместен достъп до техника, разработване на технологии, спестяващи труд, заедно с жените, и информационни канали, насочени както към жените, така и към мъжете.

Климатът: Ел Ниньо и рисковете за храната

Центърът на знанието публикува и преглед на въздействието на Ел Ниньо върху продоволствената сигурност и храненето към края на август 2026 г. Ел Ниньо е топлата фаза на естествения климатичен цикъл в Тихия океан, която увеличава риска от наводнения, суши, бури, горещи вълни и пожари. Когато засегне големите земеделски региони, той може да намали производството и да предизвика скок на цените в световен мащаб. Най-уязвими са дребните стопани и животновъдите, които зависят от дъжда и местните пазари. Прегледът ще бъде обновяван с развитието на ситуацията.

Агролесовъдството: доказани ползи, но с преходен период

Най-интересният за практиката анализ в бюлетина е систематичният преглед на 66 източника за социално-икономическия ефект от агролесовъдството в Африка, тоест съчетаването на дървета, земеделски култури и животни в едно стопанство. Изводите му звучат познато и далеч извън Африка:

Агролесовъдството доказано повишава доходите и добивите, но ползите идват след години. Затова фермерите с ограничени ресурси имат нужда от дългосрочни стимули, като субсидии, преференциални кредити или плащания за екосистемни услуги, за да преминат през преходния период. Плодните и други ядливи дървесни видове подобряват храненето целогодишно и особено в трудните сезони. Социалните ползи не идват автоматично и изискват целенасочена подкрепа, иначе комерсиализацията може да изтласка жените. Най-голямото препятствие за разрастване са неразвитите пазари, без инфраструктура за преработка, съхранение и контрол на качеството. А сигурните и дългосрочни права върху земята са предпоставка за всяка инвестиция в дървета.

В същия период FAO публикува и доклада „Състояние на световните почвени ресурси 2026“, който напомня колко малко все още знаем за динамиката на почвите и колко важно е тяхното опазване.

Какво означава това за България

За Европа гладът не е основното предизвикателство, но изводите от тези доклади са пряко приложими и у нас. Първо, достъпността на здравословната храна е въпрос на цялата верига: местното производство на плодове и зеленчуци, хладилните вериги, преработката и намаляването на загубите имат по-голям ефект, когато се развиват заедно, а не поотделно. Това е силен аргумент за иновации и инвестиции, които свързват стопаните, преработвателите и търговците.

Второ, ролята на жените в земеделието заслужава повече внимание и данни, включително достъпа им до земя, финансиране, техника и обучения. Международната година на жената фермер е добър повод за това.

Трето, примерът с агролесовъдството показва общ модел за всички практики с дългосрочна полза, като възстановяването на почвите, трайните насаждения и устойчивото управление на водата: без стимули за преходния период и без развит пазар за продукцията дори доказаните решения трудно се разпространяват.

И четвърто, климатичните рискове вече са фактор и за цените, и за сигурността на доставките. Инструментите за ранно предупреждение, управлението на риска и устойчивите сортове и практики са част от продоволствената сигурност, а не само от екологичната политика.

Източници и полезни връзки

Бюлетин на Центъра на знанието за глобална продоволствена сигурност, юли-август 2026 · SOFI 2026 · Food Systems Countdown, Nature Food · Бележка на HLPE-FSN за критичните въпроси · 54-та сесия на CFS · Международна година на жената фермер 2026 · Разликата между половете в земеделието в Субсахарска Африка · Справедлив преход на хранителните системи · Ел Ниньо и продоволствената сигурност · Агролесовъдството в Африка