Закон за иновациите в ЕС: Стартъпи, НИРД, IP & Финансиране

Европейският закон за иновациите: Траектория към пазарен успех за европейските стартъпи и научни разработки

На 9 септември 2026 г. Европейската комисия представи ключов пакет от два взаимосвързани документа, които очертават новия Европейски закон за иновациите (European Innovation Act). Този законодателен пакет включва предложение за регламент на Европейския парламент и на Съвета, целящ въвеждането на обща рамка за обществени поръчки за научноизследователска и развойна дейност (НИРД) и разширяване мандата на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO). Второто предложение е за препоръка на Съвета относно общи принципи за регулаторни пясъчници. Синхронното им представяне не е случайно – те адресират един и същ фундаментален проблем: защо европейските научни открития толкова трудно достигат до пазара и намират практическо приложение.

Еврокомисарят по стартъпите, научните изследвания и иновациите, Екатерина Захариева, обобщи визията зад пакета с думите: „С Европейския акт за иновациите предприемаме конкретни стъпки за преодоляване на разпокъсаността: обща рамка за защита на интелектуалната собственост, единен цифров пазар, който свързва купувачи и продавачи, и по-лесна процедура за възлагане на обществени поръчки за авангардни научни изследвания и разработки. До 2028 г. ще изградим истински единен пазар, в който идеите могат да се развиват по-бързо, финансирането достига по-лесно до иновативните компании, а стратегическата автономност на Европа укрепва.“

Тази инициатива е от пряко значение за всеки, работещ в сферата на иновациите, стартъпите и научноизследователските проекти в България – било то в агрохранителния сектор, биотехнологиите или дигиталните решения. Ето защо е критично важно да разгледаме в дълбочина какво точно предвижда пакетът, на какви данни се основава, какви са мненията на независими наблюдатели и какво ще означава той на практика за европейския иновационен пейзаж.

Защо Европейският съюз предприема тази реформа сега?

Въпреки че Европейският съюз генерира значителен дял от световните научни постижения, голяма част от иновативните идеи, разработени в Европа, трудно достигат до пазара, не успяват да прескочат националните граници или да дадат тласък на нови конкурентни отрасли. В резултат на това, ЕС запазва само ограничена част от икономическата стойност на собствения си научен и технологичен потенциал, а разликата в темповете на растеж спрямо САЩ и Китай през последните две десетилетия продължава да се задълбочава.

Комисията идентифицира две основни пречки зад това изоставане: т.нар. „предкомерсиална празнина“ и „празнина при разрастване“. Предкомерсиалната празнина се отнася до проекти, които са твърде рискови или разпокъсани, за да привлекат частни инвестиции, преди да са готови за пазара. Празнината при разрастване пък засяга фирми, които срещат затруднения с експанзията си поради финансови, регулаторни и пазарни ограничения. Тези фактори съвкупно намаляват стимулите за инвестиции и възпрепятстват появата на нови иновативни компании и цели сектори.

Данните потвърждават тези констатации. Според доклада на Комисията за науката, изследванията и иновациите в ЕС (SRIP) за 2024 г., публичните и частните инвестиции в НИРД в Съюза са били 2,2% от БВП през 2023 г. За сравнение, в Япония те са 3,3%, в САЩ – 3,46%, а в Южна Корея – 4,93%. Именно по-слабият ръст на производителността, корелиращ с тази разлика в инвестициите, се приема за основна причина ЕС да изостава икономически от своите най-близки конкуренти.

Проблемът е още по-осезаем при обществените поръчки. Екатерина Захариева посочи в интервю пред blitz.bg: „Много често, ако говорим за нашите основни конкуренти, държавата е първият клиент.“ От общо близо 2 трилиона евро годишни обществени поръчки в ЕС, едва 0,6% са насочени към наука и иновации. За разлика от това, в бюджета на федералното правителство на САЩ делът е 7,5%. Захариева подчертава, че „когато искаме да задържим нашите иновативни компании и да им помогнем да станат глобални, едно от най-важните неща е да намерим клиенти.“ Новите правила целят именно това, създавайки „общи европейски правила, много по-лесни за възложителите и за иноваторите.“ Целта на регламента е делът на НИРД в общите обществени поръчки в ЕС да нарасне от 0,6% до 3%, което означава увеличение от около 17,28 милиарда евро до 86,4 милиарда евро годишно. Изчисленията на Комисията показват, че това би могло да привлече допълнителни 0,5% от БВП частни инвестиции и да повиши общите разходи за НИРД от 2,2% на 3% от БВП.

Втората страна на проблема засяга финансирането и защитата на интелектуалната собственост (ИС). Над 90% от корпоративната стойност на водещите компании днес произлиза от нематериални активи. Въпреки това, в ЕС патенти, търговски марки и ноу-хау рядко служат като обезпечение пред банки или фондове. Финансовите институции продължават да разчитат основно на материални активи и традиционно счетоводство, което означава, че иновативни компании със силна защита на ИС, но без значителни физически активи, трудно получават капитал. Доклад на Европейската инвестиционна банка от 2025 г. показва, че европейските стартъпи набират около 50% по-малко капитал от американските си конкуренти до десетата си година. Годишната разлика във финансирането се оценява на около 18 милиарда евро. Отделен анализ на EUIPO от април 2026 г. разширява проблема: кредитният недостиг за европейските малки и средни предприятия достига 365 милиарда евро годишно, а пазарът за финансиране, обезпечено с ИС, е оценен на 70 до 150 милиарда евро годишно. Към днешна дата само 13% от притежателите на подобни права изобщо се опитват да ги превърнат в обезпечение. Докладът заключава с почти механична логика: без сделки не се натрупват данни; без данни оценката на риска остава консервативна; без надеждна оценка на риска нито един финансов инструмент не може да постигне мащаб.

Двата стълба на Регламента и ролята на регулаторните пясъчници

Предложението за регламент, обозначено като COM(2026) 567, изменя Регламент (ЕС) 2017/1001 и е изградено върху две основни направления.

Първото въвежда хармонизирана процедура за обществени поръчки за НИРД, включително за предкомерсиални обществени поръчки. До момента голяма част от този тип поръчки оставаха извън обхвата на европейските директиви за обществени поръчки, тъй като не покриваха едновременно две условия: ползите да се натрупват изцяло за възлагащия орган и услугата да е изцяло заплатена от него. Липсата на общи правила доведе до разпокъсани национални практики, правна несигурност и слабо използване на съвместни трансгранични поръчки, макар именно те да са необходими за постигане на критична финансова маса при разработването на стратегически технологии. Новите правила въвеждат финансов праг от 216 000 евро (същият като за възлагащи органи в основната директива за обществени поръчки), опростяват участието на групи икономически оператори, включително малки и средни предприятия, иновативни стартъпи и компании в процес на разрастване. Те също така предвиждат така нареченото „европейско предпочитание“ при поръчки на стратегически технологии, с клаузи за отказ от него, когато липсва подходяща алтернатива или разликата в цената е несъразмерна. Процедурите по правило ще преминават изцяло по електронен път, чрез бъдещите европейски бизнес портфейли – единна дигитална система за самоличност и обмен на данни между фирмите и публичните институции в ЕС.

Второто направление разширява мандата на EUIPO с три нови задачи: обща рамка на ЕС за оценка на интелектуална собственост, дигитален пазар за търговия с права върху патенти, марки и други нематериални активи, който да свързва купувачи и продавачи, и компетентен център за финансиране, обезпечено с интелектуална собственост. Целта е да се намали себестойността на оценяването, да се улесни лицензирането и прехвърлянето на права и инвеститорите да получат по-ясна и сравнима методология при преценка на стойността на нематериални активи.

Към регламента се добавя и отделният документ COM(2026) 568, предложение за препоръка на Съвета относно общи принципи за регулаторни пясъчници. За разлика от регламента, тук става дума за необвързващ инструмент с правно основание член 173, параграф 3 и член 292 от Договора за функционирането на ЕС. Той не създава нова компетентност на европейско ниво, а предлага обща референтна рамка и единна терминология: какво означава контролирана среда, кой е компетентният орган и какво представлява трансгранична регулаторна пясъчница. Регулаторните пясъчници (на английски: regulatory sandboxes, или още регулаторни лаборатории) са контролирани среди за тестване на иновативни продукти, услуги или бизнес модели, които все още не напълно отговарят на съществуващите закони или се сблъскват с регулаторни пречки. Тези пясъчници вече присъстват в редица европейски актове, сред които Законът за изкуствения интелект, Актът за киберсигурност, Актът за оперативна съвместимост в Европа, Регламентът за индустрията с нулеви нетни емисии и пилотният режим за пазарни инфраструктури, основани на технологията на разпределения регистър във финансовия сектор. Проучване на държавите членки от 2025 г. установява 132 регулаторни пясъчници на национално ниво в 15 страни, най-вече в Германия и Франция, спрямо само 40, идентифицирани в проучването от 2021 г. Препоръката цели да намали именно тази разпокъсаност между националните подходи и да улесни съвместните трансгранични експерименти, без да засяга съществуващото секторно законодателство.

Еволюцията на закона: от предложение до публикуване

Всъщност тази реформа не се появи изневиделица на 9 септември 2026 г. Според специализираното издание за европейска научна политика Science|Business, първоначалното предложение е било планирано за март 2026 г., но е отложено. Проектът на оценката на въздействието е внесен в Комитета за регулаторен контрол на Комисията на 23 декември 2025 г., но след заседание на 28 януари 2026 г. е получил отрицателно становище. След съществена преработка документът е внесен повторно на 20 февруари, но на 27 февруари 2026 г. комитетът отново дава отрицателно становище, като посочва три области за подобрение: по-добро съответствие с предстоящата реформа на директивите за обществени поръчки, по-пълен анализ на засегнатите фирми и по-задълбочена оценка на разходите и ползите. Едва след поредна преработка, при която отпадат идеи като задължителна цел за увеличаване на иновационните поръчки на държавите членки и се стеснява обхватът на европейското предпочитание, предложението достига до публикуване.

По думите на говорител на Комисията, цитиран от Science|Business, забавянето не бива да се тълкува като изоставяне на инициативата: „Комисията приема инициативите си, когато са готови и достатъчно зрели.“ Експерти от академичните среди обаче виждат и по-дълбоки причини. Курт Дикетеларе, генерален секретар на Лигата на европейските изследователски университети (LERU), коментира пред същото издание, че забавянето вероятно отразява несъгласие между дирекциите на Комисията, отговарящи съответно за научната и за индустриалната политика. Луиз Дрогул от Cesaer, обединението на европейските технически университети, посочва по-общ проблем: трудността на Комисията да изгради „ясна, убедителна и свързана архитектура“ между политиките за научни изследвания, иновации и конкурентоспособност. Тези детайли не омаловажават самото предложение, но показват, че консенсусът зад него не е бил безпроблемен, а окончателният му обхват е резултат от реален институционален компромис.

Очакван ефект според анализа на Комисията

Според финалната версия на оценката на въздействието, предпочетеният пакет от мерки се очаква да доведе до следните резултати в рамките на десет години:

• Компетентният център за финансиране, обезпечено с интелектуална собственост, се очаква да отключи допълнително дългово и рисково финансиране за компаниите в размер на около 10,2 милиарда евро годишно, както и административни спестявания за фирмите от около 35 милиона евро годишно. Разходите за EUIPO по създаването му се очаква да останат скромни: около 712 000 евро административни разходи и около 2,5 милиона евро разходи по внедряването, покрити изцяло от собствените приходи на службата, без средства от бюджета на ЕС.
• Хармонизираната процедура за обществени поръчки за НИРД, включително съвместните трансгранични поръчки, се очаква да донесе икономии от около 1 милиард евро годишно за възлагащите органи и допълнителна печалба за участващите компании от около 25,92 милиарда евро годишно. Bgonair и БТА обобщиха точно този резултат в заглавията си, изчислявайки общ ефект от близо 26 милиарда евро годишно за компаниите.
• Европейското „приоритет“ при поръчки на стратегически технологии, съчетано с клаузите за отказ от него, е замислено да подкрепи отворената стратегическа автономност на Съюза, като същевременно държи отрицателните макроикономически ефекти ниски, оценени на около 464 милиона евро.

Взети заедно, мерките се очаква да донесат нетни годишни спестявания от порядъка на 1,1 милиарда евро от самото начало на прилагането им, а според макроикономическото моделиране на Комисията биха могли да повишат брутния вътрешен продукт на ЕС с между 0,24% и 0,42% в рамките на десет години спрямо базов сценарий без този закон, като по пътя създадат до 507 000 нови работни места в Съюза.

Тези цифри, разбира се, остават прогнозни оценки на самата Комисия, изготвени въз основа на модели и допускания, а не потвърден резултат. Дори българското издание economic.bg, отразило темата в деня на публикуването, подчертава същото предупреждение: посочените ефекти са „предварителни оценки на Комисията, а не ефект, който може да се приеме за гарантиран“. Реалното изпълнение ще зависи изцяло от начина, по който регламентът бъде приет и приложен от държавите членки, а не само от заложените в него намерения.

Значението на Европейския закон за българските иноватори

За компании и организации, работещи в сферата на научните изследвания, агрохранителните технологии, биотехнологиите и дигиталните решения в България, пакетът носи няколко конкретни практически последици, стига да бъде приет в предложения вид:

• Опростените правила за обществени поръчки за НИРД биха улеснили участието на по-малки предприятия в проекти, финансирани от публични институции, включително чрез съвместни трансгранични процедури с партньори от други държави членки. Именно този тип поръчки исторически бяха трудно достъпни за по-малки и по-нови компании поради правната несигурност и разпокъсаните национални правила, а сега прагът и процедурата стават еднакви навсякъде в Съюза.
• Рамката за оценка на интелектуална собственост и свързаният с нея дигитален пазар биха дали на българските иновативни компании по-ясен и признат в целия ЕС начин да докажат стойността на своите патенти, ноу-хау и други нематериални активи пред банки и инвеститори. Това днес често е сериозна пречка пред набирането на капитал извън националния пазар.
• Общата рамка за регулаторни пясъчници създава предвидимост за секторите, в които подобни инструменти вече съществуват на европейско ниво, включително биотехнологиите, хранителната верига и климатичните и енергийните технологии. За организации, работещи по теми, свързани с дигитализацията и изкуствения интелект в селското стопанство, единната терминология и общите принципи за трансгранично тестване означават по-лесно движение между отделните национални режими, вместо всяка държава да изгражда собствени, несъвместими правила.

Разбира се, никоя от тези промени не настъпва автоматично и веднага. Регламентът все още предстои да мине през обичайната законодателна процедура с участието на Европейския парламент и Съвета, а препоръката за „регулаторни пясъчници“ ще бъде приета единствено от Съвета, след което прилагането ѝ ще зависи изцяло от волята на държавите членки, тъй като става дума за необвързващ инструмент.

Механизъм на Европейския закон за иновациите в по-широката реформа на ЕС

Европейският закон за иновациите не е изолирана инициатива. Той беше обявен още в стратегията на ЕС за стартиращи и разрастващи се компании от май 2025 г. и в Компаса за конкурентоспособност, а изпълнява и мандата, поставен в писмото за назначаване на комисар Захариева. Регламентът е замислен да допълва, а не да дублира, паралелни реформи като предстоящия 28-и режим за корпоративно право, неофициално наричан още „ЕС Инк.“, реформата на съюза на спестяванията и инвестициите, насочена към привличане на повече частен капитал към рисков капитал и финансиране за разрастване, както и секторни закони като Акта за критичните лекарства, Акта за биотехнологиите, предстоящия Акт за развитие на облачните услуги и изкуствения интелект и предложението за преработка на директивите за обществени поръчки, познато като Акт за обществените поръчки.

Тази координация е показателна за логиката, по която в момента работи европейското законодателство в областта на иновациите: вместо един всеобхватен закон, Комисията изгражда мрежа от допълващи се инструменти, всеки насочен към конкретна пречка по пътя от лабораторията до пазара.

Следващи стъпки за Европейския закон за иновациите

Регламентът за иновационната екосистема на Съюза следва обичайната законодателна процедура, което означава, че текстът предстои да бъде разгледан и вероятно изменен както от Европейския парламент, така и от Съвета на ЕС, преди да влезе в сила. Препоръката относно регулаторните пясъчници, като необвързващ инструмент, се приема единствено от Съвета по предложение на Комисията. И в двата случая крайният резултат може да се различава осезаемо от първоначалния текст, тъй като предстоят преговори между институциите, а историята на самото предложение, с двете последователни отрицателни становища преди публикуването му, показва, че тези преговори рядко минават без спорове.

За организации и предприятия, които следят политиката на ЕС в областта на иновациите, това е моментът да се запознаят в детайли с предложенията и, при възможност, да участват в процеса чрез своите европейски и национални представителства, докато текстовете все още подлежат на промяна.

Използвани източници:

• Европейска комисия, Questions and Answers on the European Innovation Act: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/en/qanda_26_1811
• Европейска комисия, EU Startup and Scaleup Strategy: https://research-and-innovation.ec.europa.eu/strategy/strategy-research-and-innovation/jobs-and-economy/eu-startup-and-scaleup-strategy_en
• Европейска комисия, прессъобщение за European Innovation Act (IP/26/1810): https://ec.europa.eu/commission/presscorner/api/files/document/print/en/ip_26_1810/IP_26_1810_EN.pdf
• Европейска комисия, Proposal for a Regulation establishing a framework of measures for strengthening the Union innovation ecosystem (European Innovation Act), COM(2026) 567 final, 9.9.2026
• Европейска комисия, Proposal for a Council Recommendation on common principles on regulatory sandboxes to support innovation and a future-proof regulatory framework, COM(2026) 568 final, 9.9.2026
• Европейска комисия, Factsheet: European Innovation Act, септември 2026
• bgonair.bg, „Нов акт на ЕС може да носи близо 26 млрд. евро повече на компаниите годишно“, 9 септември 2026: https://www.bgonair.bg/a/4-world/429929-nov-akt-na-es-mozhe-da-nosi-blizo-26-mlrd-evro-poveche-na-kompaniite-godishno
• blitz.bg, „Захариева: Европа купува изключително малко иновации“, 9 септември 2026: https://blitz.bg/politika/zaharieva-evropa-kupuva-izklyuchitelno-malko-inovacii_news1171340.html
• economic.bg, „Новият Акт за иновациите се прицелва в слабостта на ЕС: много идеи, малко мащаб“, 9 септември 2026: https://www.economic.bg/bg/a/view/novijat-akt-za-inovaciite-se-pricelva-v-slabostta-na-es-mnogo-idei-malko-mashtab
• Science|Business, „Commission to present long-awaited Innovation Act proposal“, 7 септември 2026: https://sciencebusiness.net/news/synergies/commission-present-long-awaited-innovation-act-proposal
• Science|Business, „Commission postpones European Innovation Act“, 19 март 2026: https://sciencebusiness.net/news/planning-fp10/commission-postpones-european-innovation-act
• IPWatchdog, „EUIPO Report on IP-Backed Finance Makes Policy Recommendations to Unlock Up To €580 Billion in Innovation Financing“, 13 април 2026: https://ipwatchdog.com/2026/04/13/euipo-report-on-ip-backed-finance-makes-policy-recommendations-to-unlock-up-to-e580-billion-in-innovation-financing/